Вътрешни незаразни болести
Вътрешните незаразни болести при животните са изключително важни, макар да нямат инфекциозен характер.
Понякога едно малко на пръв поглед смущение – например рахит при малките кучета, може да се превърне в изключително сериозен проблем, ако не му се обърне внимание навреме!
Пример за най-често срещаните вътрешни незаразни болести са:

Рахит
Това е типично недоимъчно заболяване, което се дължи на липса или на недостиг на калций, фосфор и витамин D. Типичните клинични признаци са промяна в апетита, като той постепенно намалява, или поява на извратен апетит, а след това изменения в крайниците, които се изкривяват във форма на буквите О или Х

Възпаление на ушите
Най-често ушите се засягат при лоша хигиена. Обикновено заболяват кучета от породите с дълги, увиснали и силно окосмени уши. Непочистените ушни канали задържат ушната кал, която се явява благоприятна среда за развитие на различни микроорганизми. Често причина за възпаление на ушите могат да бъдат и наранявания от чужди тела, например попадане на осил в ушния канал. Клиничните признаци са: кучето си тръска главата и упорито чеше ушите си, при опипване на ухото животното изпитва остра болка.

Бронхопневмония
Това е възпаление на белите дробове, което често се предизвиква от условно патогенни микроорганизми (те се намират нормално в дихателната система, но причиняват заболяване само при намаляване на имунитета на организма). Простудите, непълноценното хранене, лошите условия на отглеждане допринасят за понижаване устойчивостта на организма, което позволява на тези микроорганизми да се намножат и да предизвикат заболяване. Клиничните симптоми са повишена температура, ринит, затруднено дишане, кашлица.

Гастроентерит
Това е възпаление на лигавицата на стомаха и червата, което се дължи най-често на неправилно хранене на кучето. Клиничните признаци са намален апетит, повръщане, диария. Често, ако не се вземат незабавни мерки, организмът силно се обезводнява и заболяването се усложнява.

Възпаление на аналните жлези
Аналните жлези са разположени двустранно на ануса на животното и отделят секрет със специфична миризма. Когато животното не се движи достатъчно, жлезите не се изпразват и задържаният секрет става среда за развитието на различни микроорганизми. Клиничните признаци са: влошено общо състояние, схващане на някой от задните крака, упорито близане на ануса, екзема на кожата вследствие на близане, кучето търка задницата си по земята и тъпче на място преди всяка дефекация.