Опасни ли са глистите при кучето и котката за хората?

Нематодите – Toxocara spp. и Ancylostoma spp., Uncinaria stenocephala са основните представители на кръглите червеи при кучето и котката, които могат да причинят синдрома larva migrans(мигрираща ларва) у хората. Хората най-често се заразяват когато инцидентно са поели яйца или ларви, или са имали директен контакт през кожата с ларви, които се намират в почвата замърсена с изпражнения на кучета и котки. Преди да се замислим как да се предпазим от такова заразяване трябва да знаем, че основния източник на опасност за нас са нашите домашни любимци.
Малките кученца и котенца често се заразяват с паразити още в утробата на майката (предимно кученцата – T.canis) или чрез млякото (A. caninum, Toxocara cati и в по-слаба степен T. canis). Поради този факт, вътрешните паразити могат да предизвикат заболявания при кученцата и котенцата още в много ранна възраст и те да започнат да отделят яйца и ларви още на 2 седмица (Ancylostoma spp. и Uncynaria) и на 3 седмица (Toxocaraa spp.) след раждането.
Когато хората поемат паразити от околната среда те рядко остават в червата. Ларвната форма на паразита мигрира в тъканите на гостоприемника (човек) – Larva migrans. В зависимост от това, в кои органи или тъкани се локализират ларвите се определят и клиничните признаци. Toxocara spp. Toxocara canis от дълго време е познат като причинителя на Larva migrans синдром при деца.
Котешкият паразит Toxocara cati също може да предизвика заболяване при хората, макар че „тоалетния навик“ на котките да заравят изпражненията си донякъде ограничава това.
Когато яйцата на паразитите се поемат от човек попадат в червата където се излюпват. След това активните ларви мигрират през черния дроб, белия дроб и други органи и тъкани, където те предизвикват разрушаване и съответен алергичен отговор от страна на организма. При децата най-често могат да се наблюдават смущения в зрението и неврологични симптоми. Кръглите червеи при кучето и котката от другата група – Ancylostoma caninum, A. braziliense, A. tubaeforme и Uncinaria stenocephala също могат да инфектират хората като се поемат ларви през устата или чрез директно проникване през кожата.
Синдромът на кожно-мигрираща ларва се характеризира основно с прогресивен интензивен сърбеж и линеарни лезии по кожата очертаващи движението на ларвите. Някои от ларвите могат да проникнат и по-навътре в тъканите и да предизвикат симптоми на вътрешно органна ларва мигранс или да мигрират да червата и да предизвикат ентерит.

Ветеринарните лекари могат да ни предпазят!

В повечето случаи хората могат да предотвратят евентуално заразяване с обикновени мерки на добра хигиена, редовно обезпаразитяване на домашните любимци и ограничаване достъпа на деца до терени, които има вераятност да са контаминирани (замърсени) с изпражнения на кучета и котки.
Много стопани на домашни любимци не знаят, че чревните паразити при кучето и котката могат да инфектират хората. Поради това те и не предприемат никакви предпазни мерки. Ветеринарните лекари са в най-подходящата позиция като специалисти, които могат да запознаят стопаните на домашни любимци, как да предпазят себе си и цялото семейство от такова инфектиране.

Профилактичното обезпаразитяване

Обезпаразитяването на домашните любимци е най-ефикасния метод за предпазване на околната среда от замърсяване с яйца и ларви и на хората от заболявания. На обезпаразитяване подлежат кученцата, котенцата и техните майки, защото те са „резервоар“ за паразити. За да е ефективно предпазването на средата и хората, обезпаразитяването трябва да започне скоро след раждането.
При кученцата обезпаразитяването трябва да започне на 2 седмица от раждането и да се повтори на 4, 6 и 8 седмица. Тъй като при котките не се наблюдава пренатално (заразяване още в утробата) опаразитяване на малките, то отделянето на яйца става малко по-късно. Ефективното обезпаразитяване на котенцата трябва да започне на 6 седмица и да се повтори на 8 и 10 седмица.
Почти всички собственици на кучета и котки знаят, че техните любимци могат да имат вътрешни паразити – глисти, тении и др., и затова използват редовно препарати за обезпаразитяване. Тези препарати обикновено са таблетки с комбинирано действие, унищожаващи едновременно кръгли червеи (глисти) и панделковидни червеи (тении).
Най-разпространено е схващането, че обезпаразитяването се прави веднъж на 3 месеца. Новите собственици на малки кученца често биват инструктирани от стопаните на кучката-майка да дават двукратно през 14 дни някакво средство срещу глисти.
С котките нещата стоят малко по-различно. Повечето от тях, които живеят в апартамент, никога през живота им не са обезпаразитявани. Стопаните на котки, които излизат навън, в повечето случаи се досещат, че риска от паразити е по-голям, но в най-добрия случай използват лекарствени средства 1-2 пъти в годината.
И за кучетата и за котките е разпространено схващането, че ако след третирането във фекалиите им се видят глисти, то то трябва да се повтори пак след 14 дни, а ако не се видят глисти, значи животното е “чисто” от паразити.
Кои са грешките в тази практика?
Да започнем с това, че от медицинска гледна точка най-правилно е всички малки кученца и котенца на възраст от 20 дни до 6 месеца да бъдат изследвани поне веднъж (а най-добре триктрано – с всяка ваксинация) за наличието на чревни паразити. Възрастните (над 1 година) кучета и котки трябва да се изследват веднъж годишно – най-удобно е това да е част от рутинния профилактичен преглед, съпътстващ годишната им ваксинация. Това изследване се състои от взимане на малко фекалии директно от животното (може и да се донесат от стопанина), смесването им със специален разтвор, който отделя яйцата на паразитите, и наблюдението на пробата под микроскоп. По този начин се установява дали кучето или котката имат паразити и се поставя точна диагноза – какъв вид са тези паразити и каква е степента на опаразитяването. Различните видове глисти и тении отделят ясно различими яйца, а броят на яйцата говори косвено за броя на паразитите и тежестта на заболяването.
Нека разгледаме в основни линии цикъла на развитие на най-разпространените вътрешни паразити при кучето и котката, за да отговорим на въпроса: колко често е правилно да се обезпаразитява домашния любимец.
По време на развитието си от яйце до възрастен паразит, повечето глисти извършват хепато-пулмоентерална миграция, т.е. ларвите им, излюпвайки се в червата, пробиват стената им и по кръвоносните съдове пътуват из организма като най-често се спират в черния и белия дроб. В тези органи те се хранят, докато нарастнат достатъчно, и по обратния път се връщат в червата, където достигат до полова зрялост и започват да отделят хиляди яйца. Ако това се случва в организма на бремененна или кърмеща женска, ларвите заразяват малките кученца и котенца – трансплацентарно или чрез поетото майчино мляко. Затова не се заблуждавайте, че новото ви кученце или котенце, което още не е излизало навън и се е хранело само от майка си, е “чисто” от глисти.
Цикълът на развитие на тениите не е така сложен – те се развиват само в червата на кучето и котката.
Колко време минава от поглъщането на яйце на паразит (напр. По време на разходката), докато то се развие в организма на кучето или котката и започне от своя страна да отделя нови яйца в изпражненията на животното? Това зависи от вида на паразита, но най-кратък цикъл на развитие е 3-4 седмици, т.е. 1 месец.
Ето защо най-правилно е профилактичното обезпаразитяване да се извършва на всеки 30 дни. Само така можете да сте спокойни, че в нито един момент домашният ви любимец нен отделя яйца и следователно не е заплаха за вас, а и за другите кучета и котки, с които контактува. Така е прието да се процедира и в западните страни – например в САЩ, Германия и др. Съвременните лекарствени средства са нетоксични и практически безвредни за кучето и котката. Има и такива, които са подходящи за бременни и новородени.

Не така обаче стои въпросът с лечебното обезпаразитяване – т.е. когато има доказано заразяване с даден вид глисти или тении. Поради сложността на развитието им се налага неколкократно третиране – 4 или 5 пъти през 10-14 дни или повече, в зависимост от конкретния паразит. Лекарствата действат само на паразитите, намиращи се в червата. Никое от тях не действа на яйцата, а много малко действат на странстващате из организма ларви. Винаги е добре лечението да се контролира с фекални изследвания. Ако кучето (котката) ви живее на двора, ще трябва да събирате и обезвреждате изпражненията им. Имайте в предвид, че яйцата на паразитите са изключително устойчиви в околната среда и замърсената с фекалии почва дълго време служи като източник на зараза, т.е. животното ви постоянно ще се реинфектира, въпреки редовното обезпаразитяване. А защо да не проявите добра воля и да не събиране изпражненията на кучето ви и от парка, и от улицата, винаги, когато го разхождате? Това става много лесно с найлонов плик, в който пъхате ръката си, после го обръщате обратно, завързвате и хвърляте в най-близкия кош за отпадъци. Всички ние сме длъжни да допринесем за чистотата и за намаляването на заразите в околната ни среда.
Други важни неща, които трябва да знаете – лекарствата нямат никакво предпазно действие – те действат само в деня, в който са дадени. Преглеждането на изпражненията за глисти не означава, че животното е “чисто” – видимите с просто око възрастни форми си стоят здраво хванати в червата, а когато умрат, често биват разграждани от храносмилателните сокове. А възрастната ехинококова тения е твърде малка, за да бъде видяна с просто око.
Не забравяйте, че котката, която стои само вътре, също може да има вътрешни паразити – още от майка си, когато е била котенце, от мишките, които евентуално е хващала преди да я вземете вие, от пръстта, която вие внасяте за саксийните си растения или за котешката тоалетна., от полепналия по обувките ви уличен прах, от бълхите, които са междинен гостоприемник на един вид тения и т.н.
Повечето хора смятат, че само кучешката тения е опасна за тях. Безспорно, тя е най-опасната, но и някои видове глисти са твърде опасни – особено за децата, които най-лесно се заразяват…

Само редовните и правилно проведени профилактика и лечение ще предпазят домашния ви любимец и вас от тези неприятни паразити.
Не забравяйте и почистването на околната среда – това трябва да бъде задължение на всеки стопанин на куче.

Автор на статията: д-р Мартин Бурлаков